женолюбец

Речник на българския език

женолю̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • женолюбиц
  • женулюбец
  • женулюбиц
  • жинолюбец
  • жинолюбиц
  • жинулюбец
  • жинулюбиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-но-лю-бец
непълен член же-но-лю-бе-ца
пълен член же-но-лю-бе-цът
мн.ч. же-но-люб-ци
членувано же-но-люб-ци-те
бройна форма же-но-люб-ци
звателна форма же-но-лю-бе-цо