железничар

Речник на българския език

железнича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

железнича̀рят, железнича̀ря, мн. железнича̀ри, м. Служител или работник в железопътния транспорт.
прил. железнича̀рски, железнича̀рска, железнича̀рско, мн. железнича̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • железнечар
  • желизнечар
  • желизничар
  • жилезнечар
  • жилезничар
  • жилизнечар
  • жилизничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-лез-ни-чар
непълен член же-лез-ни-ча-ря
пълен член же-лез-ни-ча-рят
мн.ч. же-лез-ни-ча-ри
членувано же-лез-ни-ча-ри-те
бройна форма же-лез-ни-ча-ри
звателна форма же-лез-ни-ча-рю