железар

Речник на българския език

железа̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

железа̀рят, железа̀ря, мн. железа̀ри, м. Занаятчия, който изработва или поправя железни изделия. Железарят цял ден чукаше.

Грешни изписвания (3)

  • желизар
  • жилезар
  • жилизар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-ле-зар
непълен член же-ле-за-ря
пълен член же-ле-за-рят
мн.ч. же-ле-за-ри
членувано же-ле-за-ри-те
бройна форма же-ле-за-ри
звателна форма же-ле-за-рю