еякулация

Речник на българския език

еякула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Изхвърляне на сперма от мъжката уретра.

Грешни изписвания (13)

  • еъкулациъ
  • еъкулация
  • еякулациъ
  • еяколацеа
  • еяколацеъ
  • еяколацея
  • еяколациа
  • еяколациъ
  • еяколация
  • еякулацеа
  • еякулацеъ
  • еякулацея
  • еякулациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ея-ку-ла-ция
членувано ея-ку-ла-ци-я-та
мн.ч. ея-ку-ла-ции
членувано ея-ку-ла-ци-и-те
звателна форма