еш — Речник на българския език

еш — съществително име, мъжки род (тип 1)

ѐшът, ѐша, мн. ѐшове, (два) ѐша, м. Разг. Един от два предмета, които образуват цяло като двойка. Тия обувки не са ешове.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.