ехолокация

Речник на българския език

ехолокация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ехолокациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ехо-ло-ка-ция
членувано ехо-ло-ка-ци-я-та
мн.ч. ехо-ло-ка-ции
членувано ехо-ло-ка-ци-и-те
звателна форма