ефрейтор

Речник на българския език

1. ефрѐйтор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ефрѐйтори, м. Спец. В армията — войнишко звание, първото след редник, а също лице, което има това звание.
прил. ефрѐйторски, ефрѐйторска, ефрѐйторско, мн. ефрѐйторски.

Грешни изписвания (3)

  • ефрейтур
  • ифрейтор
  • ифрейтур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еф-рей-тор
непълен член еф-рей-то-ра
пълен член еф-рей-то-рът
мн.ч. еф-рей-то-ри
членувано еф-рей-то-ри-те
бройна форма еф-рей-то-ри
звателна форма еф-рей-то-ре

2. Ефрѐйтор географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ефрейтур