ефирност

Речник на българския език

ефѝрност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (5)

  • ефирнуст
  • ифирност
  • ифирнуст
  • ефирнос
  • ефирнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ефир-ност
членувано ефир-ност-та
мн.ч. ефир-нос-ти
членувано ефир-нос-ти-те
звателна форма