еуфо̀рия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие.
2. Повишено самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции. Изпадам в еуфория.
прил. еуфорѝчен, еуфорѝчна, еуфорѝчно, мн. еуфорѝчни. Еуфорично състояние.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие.
2. Повишено самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции. Изпадам в еуфория.
прил. еуфорѝчен, еуфорѝчна, еуфорѝчно, мн. еуфорѝчни. Еуфорично състояние.
Грешни изписвания (11)
- еофореа
- еофореъ
- еофорея
- еофориа
- еофориъ
- еофория
- еуфореа
- еуфореъ
- еуфорея
- еуфориа
- еуфориъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | еу-фо-рия | |
|---|---|---|
| членувано | еу-фо-ри-я-та | |
| мн.ч. | еу-фо-рии | |
| членувано | еу-фо-ри-и-те | |
| звателна форма | — | |