еутрофикация

Речник на българския език

еутрофикация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • еутрофикациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еут-ро-фи-ка-ция
членувано еут-ро-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. еут-ро-фи-ка-ции
членувано еут-ро-фи-ка-ци-и-те
звателна форма