еснафка

Речник на българския език

есна̀фка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. есна̀фки, ж. Жена еснаф (в 3 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • еснафкъ
  • иснафка
  • иснафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-наф-ка
членувано ес-наф-ка-та
мн.ч. ес-наф-ки
членувано ес-наф-ки-те
звателна форма ес-наф-ке