ескалация

Речник на българския език

ескала̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Увеличение, нарастване, разширение, интензифициране (обикн. за нещо негативно). Ескалация на напрежението. Ескалация на войната. Ескалация на насилието.

Грешни изписвания (11)

  • ескалацеа
  • ескалацеъ
  • ескалацея
  • ескалациа
  • ескалациъ
  • ескълацеа
  • ескълацеъ
  • ескълацея
  • ескълациа
  • ескълациъ
  • ескълация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-ка-ла-ция
членувано ес-ка-ла-ци-я-та
мн.ч. ес-ка-ла-ции
членувано ес-ка-ла-ци-и-те
звателна форма