есен

Речник на българския език

1. ѐсен — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

есента̀, мн. ѐсени, ж.
1. Само ед. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, когато става хладно и падат листата от дърветата.
2. Периодът на това годишно време.
прил. ѐсенен, ѐсенна, ѐсенно, мн. ѐсенни. Есенен дъжд.

Грешни изписвания (1)

  • есин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. есен
членувано есен-та
мн.ч. есе-ни
членувано есе-ни-те
звателна форма —

2. Есен — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • есин

3. Есен — град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • есин

Връзки