ергономия

Речник на българския език

ергоно̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Наука за създаване на добри условия за труд чрез правилно и целесъобразно използване на оръдията на труда и работната среда.

Грешни изписвания (11)

  • ергономеа
  • ергономеъ
  • ергономея
  • ергономиа
  • ергономиъ
  • ергуномеа
  • ергуномеъ
  • ергуномея
  • ергуномиа
  • ергуномиъ
  • ергуномия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ер-го-но-мия
членувано ер-го-но-ми-я-та
мн.ч. ер-го-но-мии
членувано ер-го-но-ми-и-те
звателна форма