епицѐнтър
—
съществително име, мъжки род
(тип 9a)
Значение
мн. епицѐнтрове, (два) епицѐнтъра, м.
1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, ядрен взрив и др.
2. Прен. Самият център, най-горещата точка (на бурни събития, природни явления и др.). В епицентъра на събитията.
1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, ядрен взрив и др.
2. Прен. Самият център, най-горещата точка (на бурни събития, природни явления и др.). В епицентъра на събитията.
Грешни изписвания (7)
- епецентар
- епецентър
- епицентар
- ипецентар
- ипецентър
- ипицентар
- ипицентър
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епи-цен-тър | |
|---|---|---|
| непълен член | епи-цен-тъ-ра | |
| пълен член | епи-цен-тъ-рът | |
| мн.ч. | епи-цен-т-ро-ве | |
| членувано | епи-цен-т-ро-ве-те | |
| бройна форма | епи-цен-тъ-ра | |
| звателна форма | — | |