епископократия

Речник на българския език

епископократия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • епископократиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епис-ко-пок-ра-тия
членувано епис-ко-пок-ра-ти-я-та
мн.ч. епис-ко-пок-ра-тии
членувано епис-ко-пок-ра-ти-и-те
звателна форма