епилептѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. епилептѝци, м. Лице, което страда от епилепсия.
прил. епилептѝчен, епилептѝчна, епилептѝчно, мн. епилептѝчни. Епилептичен припадък.
прил. епилептѝчен, епилептѝчна, епилептѝчно, мн. епилептѝчни. Епилептичен припадък.
Грешни изписвания (7)
- епелептик
- епелиптик
- епилиптик
- ипелептик
- ипелиптик
- ипилептик
- ипилиптик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епи-леп-тик | |
|---|---|---|
| непълен член | епи-леп-ти-ка | |
| пълен член | епи-леп-ти-кът | |
| мн.ч. | епи-леп-ти-ци | |
| членувано | епи-леп-ти-ци-те | |
| бройна форма | епи-леп-ти-ци | |
| звателна форма | епи-леп-ти-ко | |