епилация

Речник на българския език

епила̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел.

Грешни изписвания (11)

  • епелацеа
  • епелацеъ
  • епелацея
  • епелациа
  • епелациъ
  • епелация
  • епилацеа
  • епилацеъ
  • епилацея
  • епилациа
  • епилациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-ла-ция
членувано епи-ла-ци-я-та
мн.ч. епи-ла-ции
членувано епи-ла-ци-и-те
звателна форма