епархия

Речник на българския език

епа̀рхия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. епа̀рхии, ж. Спец. Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит.
прил. епархѝйски, епархѝйска, епархѝйско, мн. епархѝйски.

Грешни изписвания (5)

  • епархеа
  • епархеъ
  • епархея
  • епархиа
  • епархиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епар-хия
членувано епар-хи-я-та
мн.ч. епар-хии
членувано епар-хи-и-те
звателна форма