ентропия

Речник на българския език

ентро̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

физ. Термодинамична величина, функция на топлинното състояние и възможното изменение на състоянието на една материална система, характеризираща степента и на неподреденост.Прен. Неопределеност, случайност, хаотичност.

Грешни изписвания (5)

  • ентропиъ
  • ентропеа
  • ентропеъ
  • ентропея
  • ентропиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-т-ро-пия
членувано ен-т-ро-пи-я-та
мн.ч. ен-т-ро-пии
членувано ен-т-ро-пи-и-те
звателна форма