еничар

Речник на българския език

енѝчар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

енѝчарят, енѝчаря, мн. енѝчари, м. Еничарин.

Грешни изписвания (3)

  • еничър
  • иничар
  • иничър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ени-чар
непълен член ени-ча-ря
пълен член ени-ча-рят
мн.ч. ени-ча-ри
членувано ени-ча-ри-те
бройна форма ени-ча-ри
звателна форма ени-ча-рю