енигматик

Речник на българския език

енигматик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ениг-ма-тик
непълен член ениг-ма-ти-ка
пълен член ениг-ма-ти-кът
мн.ч. ениг-ма-ти-ци
членувано ениг-ма-ти-ци-те
бройна форма ениг-ма-ти-ци
звателна форма ениг-ма-ти-ко