ендоскопия

Речник на българския език

ендоско̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Изследване, при което се оглежда вътрешността на кухи органи с помощта на ендоскоп, напр. гастроскопия, колоноскопия и др.

Грешни изписвания (11)

  • ендоскопиъ
  • ендоскопеа
  • ендоскопеъ
  • ендоскопея
  • ендоскопиа
  • ендускопеа
  • ендускопеъ
  • ендускопея
  • ендускопиа
  • ендускопиъ
  • ендускопия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-дос-ко-пия
членувано ен-дос-ко-пи-я-та
мн.ч. ен-дос-ко-пии
членувано ен-дос-ко-пи-и-те
звателна форма