емана̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества.
2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо. Еманация на българския дух.
1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества.
2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо. Еманация на българския дух.
Грешни изписвания (11)
- еманацеа
- еманацеъ
- еманацея
- еманациа
- еманациъ
- емънацеа
- емънацеъ
- емънацея
- емънациа
- емънациъ
- емънация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ема-на-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ема-на-ци-я-та | |
| мн.ч. | ема-на-ции | |
| членувано | ема-на-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |