елеченце

Речник на българския език

елеченце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еле-чен-це
членувано еле-чен-це-то
мн.ч. еле-чен-ца
членувано еле-чен-ца-та