елевация

Речник на българския език

елевация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • елевациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еле-ва-ция
членувано еле-ва-ци-я-та
мн.ч. еле-ва-ции
членувано еле-ва-ци-и-те
звателна форма