ексцесия

Речник на българския език

ексцѐсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ексцѐсии, ж.
1. Крайна проява, невъздържаност, излишество.
2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления.

Грешни изписвания (5)

  • ексцесеа
  • ексцесеъ
  • ексцесея
  • ексцесиа
  • ексцесиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-це-сия
членувано ек-с-це-си-я-та
мн.ч. ек-с-це-сии
членувано ек-с-це-си-и-те
звателна форма