ексцентризъм

Речник на българския език

ексцентризъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-цен-т-ри-зъм
непълен член ек-с-цен-т-риз-ма
пълен член ек-с-цен-т-риз-мът
мн.ч. ек-с-цен-т-риз-ми
членувано ек-с-цен-т-риз-ми-те
бройна форма ек-с-цен-т-ри-зъ-ма
звателна форма