експозиция

Речник на българския език

експозѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Разполагане, подреждане на предмети за изложба; изложба.
2. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват.
3. Светлинно облъчване на фотоматериала при снимане.
прил. експозицио̀нен, експозицио̀нна, експозицио̀нно, мн. експозицио̀нни (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (11)

  • експозицеа
  • експозицеъ
  • експозицея
  • експозициа
  • експозициъ
  • експузицеа
  • експузицеъ
  • експузицея
  • експузициа
  • експузициъ
  • експузиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-по-зи-ция
членувано ек-с-по-зи-ци-я-та
мн.ч. ек-с-по-зи-ции
членувано ек-с-по-зи-ци-и-те
звателна форма