експлоатация

Речник на българския език

експлоата̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за извършване на полезна работа. Експлоатация на съоръжения. Експлоатация на горите. Експлоатация на природни богатства. Влизам в експлоатация. Пускам в експлоатация.
2. Разг. Използване на чужд труд за лична облага. Това си е чиста експлоатация!

Грешни изписвания (24)

  • експлоатацеа
  • експлоатацеъ
  • експлоатацея
  • експлоатациа
  • експлоатациъ
  • експлоътацеа
  • експлоътацеъ
  • експлоътацея
  • експлоътациа
  • експлоътациъ
  • експлоътация
  • експлуатацеа
  • експлуатацеъ
  • експлуатацея
  • експлуатациа
  • експлуатациъ
  • експлуатация
  • експлуътацеа
  • експлуътацеъ
  • експлуътацея
  • експлуътациа
  • експлуътациъ
  • експлуътация
  • експлотация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-п-ло-а-та-ция
членувано ек-с-п-ло-а-та-ци-я-та
мн.ч. ек-с-п-ло-а-та-ции
членувано ек-с-п-ло-а-та-ци-и-те
звателна форма