експедиция

Речник на българския език

експедѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. експедѝции, ж.
1. Само ед. Експедиране.
2. Служба за експедиране.
3. Далечно пътуване на група лица, натоварени със специална задача (научноизследователска, военна и др.).
4. Самата група участници в такова пътуване.

Грешни изписвания (11)

  • експедицеа
  • експедицеъ
  • експедицея
  • експедициа
  • експедициъ
  • експидицеа
  • експидицеъ
  • експидицея
  • експидициа
  • експидициъ
  • експидиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-пе-ди-ция
членувано ек-с-пе-ди-ци-я-та
мн.ч. ек-с-пе-ди-ции
членувано ек-с-пе-ди-ци-и-те
звателна форма