ексмитничар

Речник на българския език

ексмитничар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-мит-ни-чар
непълен член ек-с-мит-ни-ча-ря
пълен член ек-с-мит-ни-ча-рят
мн.ч. ек-с-мит-ни-ча-ри
членувано ек-с-мит-ни-ча-ри-те
бройна форма ек-с-мит-ни-ча-ри
звателна форма ек-с-мит-ни-ча-рю