екскурзовод

Речник на българския език

екскурзово̀д съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. екскурзово̀ди, м. Лице, което показва на екскурзиантите забележителности, интересни обекти и обикн. ги придружава в тяхното пътуване; гид.

Грешни изписвания (8)

  • екскорзовот
  • екскорзувот
  • екскурзовот
  • екскурзувот
  • икскорзовот
  • икскорзувот
  • икскурзовот
  • икскурзувот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-кур-зо-вод
непълен член ек-с-кур-зо-во-да
пълен член ек-с-кур-зо-во-дът
мн.ч. ек-с-кур-зо-во-ди
членувано ек-с-кур-зо-во-ди-те
бройна форма ек-с-кур-зо-во-ди
звателна форма ек-с-кур-зо-во-де