екскреция

Речник на българския език

екскрѐция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Отделяне, изхвърляне на отпадни продукти от организма.

Грешни изписвания (5)

  • екскрециъ
  • екскрецеа
  • екскрецеъ
  • екскрецея
  • екскрециа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-к-ре-ция
членувано ек-с-к-ре-ци-я-та
мн.ч. ек-с-к-ре-ции
членувано ек-с-к-ре-ци-и-те
звателна форма