екзекутор

Речник на българския език

екзеку̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. екзеку̀тори, м.
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.

Грешни изписвания (7)

  • екзекутур
  • екзикутор
  • екзикутур
  • икзекутор
  • икзекутур
  • икзикутор
  • икзикутур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-зе-ку-тор
непълен член ек-зе-ку-то-ра
пълен член ек-зе-ку-то-рът
мн.ч. ек-зе-ку-то-ри
членувано ек-зе-ку-то-ри-те
бройна форма ек-зе-ку-то-ри
звателна форма ек-зе-ку-то-ре