едностранчивост

Речник на българския език

едностранчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • едностранчивуст
  • еднострънчивост
  • еднострънчивуст
  • еднустранчивост
  • еднустранчивуст
  • еднустрънчивост
  • еднустрънчивуст
  • идностранчивост
  • идностранчивуст
  • иднострънчивост
  • иднострънчивуст
  • иднустранчивост
  • иднустранчивуст
  • иднустрънчивост
  • иднустрънчивуст
  • едностранчивос
  • едностранчивус
  • еднострънчивос
  • еднострънчивус
  • еднустранчивос
  • еднустранчивус
  • еднустрънчивос
  • еднустрънчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-нос-т-ран-чи-вост
членувано ед-нос-т-ран-чи-вост-та
мн.ч. ед-нос-т-ран-чи-вос-ти
членувано ед-нос-т-ран-чи-вос-ти-те
звателна форма