едноименник

Речник на българския език

едноименник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • едноименик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-и-мен-ник
непълен член ед-но-и-мен-ни-ка
пълен член ед-но-и-мен-ни-кът
мн.ч. ед-но-и-мен-ни-ци
членувано ед-но-и-мен-ни-ци-те
бройна форма ед-но-и-мен-ни-ци
звателна форма ед-но-и-мен-ни-ко