едновръх

Речник на българския език

едновръ̀х прилагателно име (тип 82) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еднувръх
  • идновръх
  • иднувръх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-нов-ръх
непълен член ед-но-вър-хия
пълен член ед-но-вър-хи-ят
ж. р. ед-но-вър-ха
членувано ед-но-вър-ха-та
ср. р. ед-но-вър-хо
членувано ед-но-вър-хо-то
мн. ч. ед-но-вър-хи
членувано ед-но-вър-хи-те