единичка

Речник на българския език

единичка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-нич-ка
членувано еди-нич-ка-та
мн.ч. еди-нич-ки
членувано еди-нич-ки-те
звателна форма еди-нич-ке