еврочлен

Речник на българския език

ѐврочлѐн съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • евручлен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-роч-лен
непълен член ев-роч-ле-на
пълен член ев-роч-ле-нът
мн.ч. ев-роч-ле-но-ве
членувано ев-роч-ле-но-ве-те
бройна форма ев-роч-ле-на
звателна форма