европратеник

Речник на българския език

европратеник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-роп-ра-те-ник
непълен член ев-роп-ра-те-ни-ка
пълен член ев-роп-ра-те-ни-кът
мн.ч. ев-роп-ра-те-ни-ци
членувано ев-роп-ра-те-ни-ци-те
бройна форма ев-роп-ра-те-ни-ци
звателна форма ев-роп-ра-те-ни-ко