евролято

Речник на българския език

евролято съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • евролъто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-ля-то
членувано ев-ро-ля-то-то
мн.ч. ев-ро-ле-та
членувано ев-ро-ле-та-та