евролегитимация

Речник на българския език

евролегитимация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • евролегитимациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-ле-ги-ти-ма-ция
членувано ев-ро-ле-ги-ти-ма-ци-я-та
мн.ч. ев-ро-ле-ги-ти-ма-ции
членувано ев-ро-ле-ги-ти-ма-ци-и-те
звателна форма