евикция

Речник на българския език

евикция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • евикциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. евик-ция
членувано евик-ци-я-та
мн.ч. евик-ции
членувано евик-ци-и-те
звателна форма