евакуация

Речник на българския език

евакуа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. евакуа̀ции, ж. Временно преместване на хора, ценности, дейности от един район в друг поради опасност от военни действия или природни бедствия. Евакуация на населението.
прил. евакуацио̀нен, евакуацио̀нна, евакуацио̀нно, мн. евакуацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • евакоацеа
  • евакоацеъ
  • евакоацея
  • евакоациа
  • евакоациъ
  • евакоация
  • евакуацеа
  • евакуацеъ
  • евакуацея
  • евакуациа
  • евакуациъ
  • евъкоацеа
  • евъкоацеъ
  • евъкоацея
  • евъкоациа
  • евъкоациъ
  • евъкоация
  • евъкуацеа
  • евъкуацеъ
  • евъкуацея
  • евъкуациа
  • евъкуациъ
  • евъкуация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ева-ку-а-ция
членувано ева-ку-а-ци-я-та
мн.ч. ева-ку-а-ции
членувано ева-ку-а-ци-и-те
звателна форма