дякон

Речник на българския език

дя̀кон съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дя̀кони, м. Спец. Църковен служител — помощник на свещеник, който участва в службата, но няма право сам да извършва богослужение.
прил. дя̀конов, дя̀конова, дя̀коново, мн. дя̀конови.

Грешни изписвания (1)

  • дякун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дя-кон
непълен член дя-ко-на
пълен член дя-ко-нът
мн.ч. дя-ко-ни
членувано дя-ко-ни-те
бройна форма дя-ко-ни
звателна форма дя-ко-не