дървар

Речник на българския език

дърва̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

дърва̀рят, дърва̀ря, мн. дърва̀ри, м. Горски работник, който събира дърва — сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дървен материал.
прил. дърва̀рски, дърва̀рска, дърва̀рско, мн. дърва̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • дарвар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-вар
непълен член дър-ва-ря
пълен член дър-ва-рят
мн.ч. дър-ва-ри
членувано дър-ва-ри-те
бройна форма дър-ва-ри
звателна форма дър-ва-рю