дъмпинг

Речник на българския език

дъ̀мпинг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг.
прил. дъ̀мпингов, дъ̀мпингова, дъ̀мпингово, мн. дъ̀мпингови.

Грешни изписвания (2)

  • дъмпенк
  • дъмпинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъм-пинг
непълен член дъм-пин-га
пълен член дъм-пин-гът
мн.ч. дъм-пин-зи
членувано дъм-пин-зи-те
бройна форма дъм-пин-га
звателна форма