дълголетник

Речник на българския език

дълголетник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-го-лет-ник
непълен член дъл-го-лет-ни-ка
пълен член дъл-го-лет-ни-кът
мн.ч. дъл-го-лет-ни-ци
членувано дъл-го-лет-ни-ци-те
бройна форма дъл-го-лет-ни-ци
звателна форма дъл-го-лет-ни-ко