душелечител

Речник на българския език

душелечител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ше-ле-чи-тел
непълен член ду-ше-ле-чи-те-ля
пълен член ду-ше-ле-чи-те-лят
мн.ч. ду-ше-ле-чи-те-ли
членувано ду-ше-ле-чи-те-ли-те
бройна форма ду-ше-ле-чи-те-ли
звателна форма ду-ше-ле-чи-те-лю